Недостатъчното количество ензими води до лошо храносмилане и недобра абсорбция на хранителните вещества. Това се отразява в следните неразположения – подуване, газове, уригване, спазми, запек, киселини. Това може да доведе и до по-сериозни заболявания, тъй като ензимите и особено протеазата участват и в имунната дейност. Ако имате ензимни и храносмилателни проблеми, има риск вашата имунна система да не функционира в пълна изрядност.

След настъпването на 20 годишна възраст започва намаляването на натуралното производство на ензими. На всеки десет години то намалява с 13%. Така че до 40 години, това производство може да е спаднало с до 25% и докато навършите 70, тялото ви да произвежда едва 1/3 от ензимите, от които се нуждае. Нещата се усложняват, тъй като с напредването на възрастта организмът произвежда по-малко солна киселина, която е жизненоважна за активацията на храносмилателните ензими в стомаха. Голямото търсене на храносмилателни ензими намалява производството на метаболитни ензими, от които се нуждае всяка клетка в организма, за да може да функционира.

Те участват във функционирането на циркулаторните, лимфните, сърдечните, неврологичните, ендокринните, бъбречните, чернодробните и репродуктивните системи и поддържат костите, кожата, ставите, мускулите и другите тъкани. Всяка една от вашите 10 трилиона клетки зависи от тези ензими и способността им да катализират производството на енергия.

Една от най-важните функции на метаболитните ензими се извършва в кръвта. Бактериите, паразитите и гъбичките са съставени от протеини. Ензимите в кръвта и по-специално протеазата, служат за разрушаване на изградените от протеин чужди тела и по този начин ефективно прочистват кръвта. Така ензимите се справят с хроничните възпалителни процеси, които ако не се лекуват могат да доведат до автоимунни заболявания, сърдечни заболявания и дори рак. Тъй като в днешно време всяка хронична болест е причинена от възпалителни процеси, един добър начин да се предпазим от тях е като увеличим нивата на функциониращите ензими в кръвта.

Това може да се случи като повишите приема на сурова, непреработена храна, поглъщате по-малко калории, дъвчете по-добре храната си, избягвате дъвките. Всички сурови храни съдържат ензими, но особено богати са кълновете на бобовите растения и техните семена. Други богати храни са: папая, ананас, манго, киви, грозде, авокадо, суров мед (ензимите се съдържат в слюнката на пчелите), пчелен прашец, студенопресован зехтин и кокосово масло, сурови меса и млечни продукти. Чрез консумацията на тези храни вие си осигурявате аминокиселини и ензимни ко-фактори, необходими за повишаване на вашата натурална ензимна продуктивност. Другият начин е да се намали приемът на калории, тъй като човек изразходва до 80% от енергията си, за да храносмила. Намалявайки нуждата от храносмилателни ензими, вашето тяло се концентрира върху производството на метаболитни ензими. Защо се налага обаче да дъвчем добре? Дъвченето стимулира слюнкоотделянето и колкото повече дъвчем, толкова повече ще се облекчи работата на ензимите в стомаха и червата. Дъвката на свой ред заблуждава тялото, че нещо се храносмила, като същевременно се натоварват ненужно храносмилателните ензими.

Ако чувствате подуване, стомашен дискомфорт или запек, може би нивата на ензимите ви са ниски и е добре да вземате ензими под формата на добавки към вашето сурово меню. Суплементите с храносмилателни ензими се приемат с храната. Вашите ензимни добавки трябва да отговарят на следните изисквания:

• Да съдържат комбинация от различни видове ензими, за да може да се смилат различните съставки на погълната храна;

• Съставките трябва да са висококачествени, натурални, без алергени и добавки;

• Трябва да е посочена ензимната сила на всяка съставка, а не само количеството й;

• Производителят трябва да е осигурил строг контрол на качеството и на ефективността на продукта.

Ако веднъж осъзнаете колко са важни ензимите дори и на клетъчно ниво, вие ще се постараете да добавите свежи, сурови храни към менюто си. Погрижете се профилактично за здравето, си преди да е станало късно.